За мен

Роден съм в гр. Лом на 11 април 1963 г. и съм живял там до влизането ми в казармата през 1981 г. Най-важните неща през този период са: безгрижното детство, приятелите и р. Дунав, рисуването при Иван Маноилов, контактът със съседите ми – художника Людмил Стефанов и математика, преподавател в гимназията, Димитър Димитров.

След двете пропилени в казармата години следват най-одухотворените ми години като студент по архитектура. С преподаватели като скулпторите Крум Дамянов и Валентин Старчев и художника Димитър Арнаудов, и многото други добри архитекти – да кажа поне едно име: Благовест Вълков. През същия този период срещнах едно момиче от Бургас, от английската гимназия – съученичка на Петя Дубарова. И през 1985 г. вече имахме син – Ивайло, който в момента упражнява професията архитект в Австрия. Завърших през 1991 г. с дипломна работа към катедра „Градоустройство“ с ръководител проф. Никифоров и арх. Търсанков и рецензент, тогава доцент, д-р арх. Константин Бояджиев.

Една година изкарах в ателието на проф. Никифоров и после трябваше да се прибера по разпределение в Бургас, в Проектантска. През 1992 г. се роди вторият ни син Герасим, който от известно време също е архитект.

След три години държавната проектантска организация се разпадна и оттогава не съм имал държавна работа-служба. Сега това ми изглежда за хвалба. Член съм на САБ и КАБ и през годините съм бил в управителните съвети на регионалните САБ и КАБ, както и през 2010–2014 г. в Управителния съвет на КАБ, пряко избран от Общото събрание.

От 2000 г. досега развивам частната си проектантска практика, забавлявам се, докато рисувам, и се мъча да направя нещо смислено в работилницата, където прекарвам напоследък все повече време.

За скулптурата

Естественото развитие на пластичната култура при скулптурата върви от натурата към деформирането, стилизирането и чистата форма – така както живописта стига до белия и черния квадрат. При мен, ако приемем, че началото е архитектурата, защото аз оттам тръгвам, пътят изглежда наобратно. Преди много време започнах с композиции, които като пластичен изказ са много близки до архитектурата – в самото начало бяха като макетите на архитектурните обекти – и през годините явно вървя в посока, обратна на опростяването, изчистването и стилизирането на формата.

Въпросът е накъде вървим, след като на стената в галерията сложим бял или черен квадрат. Надявам се отговорът да не е, че ще закачим един банан.